Вихрен: Планина с Много Лица

Когато първо се качих на връх Вихрен, бях изумен от гледката. Не можех да повярвам как изглежда природата от 2914 метра височина. Но около 3 часа преди този момент, бях в различен свят. Не само се бяхме изгубили два пъти, а се бяхме и върнали до хижата. Не се очакваше много от тази екскурзия, но всичко се промени.

https://luckybansko.co.il/routes-from-bansko-to-vihren-mount/

Бързи Факти За Връх Вихрен

Вихрен е най високият връх на Пирин. Преди 1942 година, върхът се нарича Елтепе. Елтепе означава “връх на бурите”, и в днешно време името е дадено на малък заслон в подножието на Вихрен. Отнасят се и много легенди за Връх Вихрен.

Върхът се вижда ясно от град Банско, даже и прилича леко на няколко пирамиди. Но повярвайте ми, не се намираме в Египет. Отгоре на върхът се вижда и Банско. Вихрен е на второ място по височина в България, зад Мусала, а на трето място в Балканския полуостров, след Митикас в Гърция. Митикас е по висок с цели три метра. 

Първите двама да се изкачат на връх Вихрен не са били Българи. Те са двама баварци, Хайнрих Ауер и Бернард Мозл. В 1934 година, те успяват да изкачват северната страна на Вихрен, и отгоре пият по една Баварска бира. Имало е и опити преди тях, но Вихрен не е от най лесните върхове за изкачване.

Началото На Разходката

Тръгнах с колегите от град Пловдив, по селските пътища към Велинград. Някъде около 5:15  часа бяхме тръгнали, че ни чакаше бая път. Тъй като винаги закъсняваме, чак в 6 излязохме от Пловдив. Толкова различни закусвални има, и човек просто не може да си избере правилната баничка. 

По пътя се минава през някой добри гледки. Първата беше язовир Батака, откъдето се вижда много добре изгрева. И в Батак също изглеждаше добре, дори и само да бяхме там за 5 минути. 

Още малко надолу по пътя и бяхме вече в Велинград. Никога не съм бил в спа хотелите на Велинград, но съм чувал добри неща. Преди съм обядвал в центъра на Велинград. Заведението се казва Централ, и ако не сте познали, намира се в центъра на града. Но тази приказка е за друг път. След Велинград, оставаше още малко към Банско. 

Банско

През лятото, повечето от град Банско е в почивка. Всички сме познати с Банско, и знаем че зимата е туристическият им сезон там. Даже и бързото хранене беше затворено. Добре че имаше денонощни магазинчета, че бях забравил да си взема 1.5л шише за вода. Никога не забравяйте водата! В Банско също се намират лифтове за ски пистите, но тъй като беше лято, не работеха. Продължихме около 5 километра нагоре към хижа Вихрен. 

Хижата

Преди да стигнете хижата, срещате един малък ресторант и един голям паркинг. Нагоре до хижата може и с кола да се отиде, но има табела която забранява шофирането по този път. Все пак, видяхме много хора дето бяха паркирали нагоре. Ние оставихме колата на паркинга и тръгнахме нагоре за хижата. Зад ресторанта има едни дълги стълби. Тръгнахме по тях и по едно време стълбите свършиха а ние продължихме по стръмен път. Първа грешка. Нямаше нито една табела, но си викахме “айде айде от тука върхът е само на горе!” И така си отидоха 30 минути. По едно време стана много стръмно, и решихме да тръгнем към стълбите. Намерихме асфалтирания път и по него стигнахме до хижата. 

Хижата на Вихрен е модерна. Има интернет, питиета, вода от един маркуч, както и WC. Ако си носите и тоалетна хартия, сте се приготвили много добре. Но стига с шегите. Хижата си е много добричка. От хижата има различни пътеки, и можете да стигнете до връх Вихрен с помощта на табелите. От хижата има пътека и за връх Тодорка. На връх Тодорка се намират ски писти, както и още една красива гледка. Но ние бяхме готови за Вихрен. Тодорка ще ни изчака за друг ден. Или така поне си мислехме. Без да знаем, тръгнахме за Тодорка по едни равни пътеки, и бях учуден. Преди бях виждал Вихрен на снимки, и не изглеждаше както планината пред нас. Отново след около 20 минути срещнахме табела, която ни каза че сме сбъркали отново. И тръгнахме обратно към хижата… 

Най Накрая По Правилен Път 

След втори провал и второ връщане назад, решихме да питаме накъде да тръгнем. Видяхме група готова за изкачване, и ни казаха по коя пътека. Тя води към една река и от там продължава нагоре. Ако сте пристигнали на хижата и още е рано сутринта, проверете времето, че дори и да е слънчево, пак може бързо да се промени. Вече беше около 10:30 а ние от 8:45 тръгнахме да катерим. След кратка почивка и доливане на шишетата с вода, пак тръгнахме на горе. Този път знаехме че беше правилният път. 

Към Върхът

Ако не сте се качвали на връх Вихрен, няма как да ви обясня трудността. Има различни етапи, всеки който си има трудностите. Аз лично бях затруднен по средата, преди да се види върхът. Малко след пресичане на реката, почнах да се изморявам и с групата решихме да си починем 15-20 минути. За хранене да не говорим! Бях изял един кроасан в Пловдив около 5:40 сутринта, и още две малки банички от денонощния магазин в Банско. Това ако не е шампионска закуска, не знам какво е. Имах и едно Hell кенче, но то беше за критични случай. Изпих го чак в колата на обратно, че бях много уморен. Освен това, имах около литър вода останала, а бяхме минали по малко от половината път до горе. Като бяхме на Мусала, тръгнах с 3 литра вода, и беше добро решение. След почивката продължихме нагоре. Имаше по малко камъни, но имаше стръмни участъци. 

Последният участък на Вихрен е най трудния. Виждаш върхът, но се чувства още и още по далече. 30 минути пътувахме нагоре от този етап. Със много почивки. Обувките ми се бяха изтъркали и то изцяло. Бях забравил да кажа, че не бях с туристическите ми обувки, a със стоножки за футбол на изкуствена трева. Никога не допускайте такава грешка. Никога. 

Върхът

Беше близко. Много близко. Чуваме гласовете на другите планинари които вече бяха на върха. Но най накрая и ние го видяхме. Една малка кула с Български знамена. Толкова байраци на едно място се виждат само на връх Вихрен, или на протест в София. Даже и чаках 10 минути за ред да може да се снимам с тях. Но за разлика от Мусала, на върхът нямаше сграда. Беше само малката кула. Хапнах една медена питка отгоре, и допих почти цялата ми вода. Грешка си беше. Надолу съжалявах. 

След около 55 снимки и няколко клипове с екшън камерата, взе че и стана мъгла. За 2 минути от чисто небе бяхме влезли в гъста мъгла, и решихме че е време да тръгваме на долу. На долу беше по лесно. Стоножките бяха малък проблем, но безаварийно минахме стръмния участък. Вече отиваше 14:00, и само храна беше в главата ми. А имахме близо час и половина до хижата. Отново, винаги взимайте храна и вода! 

След още малко пътуване към хижата си допих водата. Чаках реката вече, защото друга вода нямаше. Преди винаги съм имал достатъчно вода, но не и този път. Жалко. Но най накрая стигнахме отново до реката. И се вижда отново хижата. Тука вече бях изморен от всякъде. Часът беше 15:30, а вече часовникът ми беше измерил 40,000 крачки. Аз една седмица се трудя толкова да направя, а то за ден си представите. И компанията също беше уморена. Но морал имаше. И все пак знаехме че ще стигнем до хижата отново. 

Хижата… Отново

Да, стигнахме хижата. След много мъки и умора. Но е стигнахме. Така не бях пил вода в живота ми. И то ледена вода. Така ме боля корема после че забравих какво бях изкачвал три часа по рано. Но дори и след като стигнахме хижата, бяхме забравили че колата не е паркирана там. И айде на долу отново. Добре че имаше пряк път. Стигнахме и колата. Реших да си сменя облеклото, че бях с компресионна блуза, а тя така запарва. Тръгнахме най накрая към Банско, и решихме да хапнем малко следобеден обяд, около 17:00.

Пак в Банско

Проблемът с Банско през лятото е че 90% от ресторантите са затворени, или отворени за обяд. Търсихме на десет места да седнем, и най накрая седнахме на механа Дедо Йонката. Там едно ризото бързо изядох, а колегите по един таратор изпиха, както и те хапнаха здраво. Храната в тази механа беше много вкусна, и за добра цена. Много искам да им благодаря защото ако не бяхме седнали там, щеше да чакам Велинград да стигнем за вечеря. Но механа Дедо Йонката беше героят за деня. След бързото хранене, стана време да тръгваме за Пловдив. 

Често Задавани Въпроси

  • Колко висок е връх Вихрен?
  • Най високите върхове в България
  • Планински изкачвания
  • Какво работи през лятото в Банско? 
  • Как да стигна до Банско от Пловдив?

Краят на този етап

Скоро не вярвам да се връщам в Вихрен. Поне за 2020 година. Ако се върна, със сигурност ще го изкача с два литра вода, повече храна, и без футболни бутонки. Изкачването на Вихрен е трудно, но може всеки да го изкачи ако има цел да стигне. Довиждане Вихрен, и до скоро. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: